Heidegger and the Philosophical Tradition
Author: Alexander Kanev. Language: Bulgairan

Table of contents

Предисловие

Увод. Мартин Хайдегер и философската традиция

1. Основни въпроси на изследването

2. Мисловният път на младия Хайдегер: от системата на католицизма към радикална феноменология на живота

3. Проектът „Битие и време“: исторически контекст и същност

4. От фундаментална онтология към мислене на битието: краят на философията и дълбините на историята

5. Късният Хайдегер и радикалното историзиране на разума

6. Късният Хайдегер, късният Витгенщайн и същността на априорното

7. Хайдегер и проблемът за преодоляването на философската традиция

Първа глава. Жизненият път на Хайдегер: биографична скица

1. От йезуитския орден към философията

2. Таен крал на философията

3. Битие и време и повратът

4. Хайдегер, Хитлер и националсоциализмът

5. Денацифициран крал на мисленето

Втора глава. Пътят на Хайдегер към Битие и време

 1. Религиозното начало

2. Срещата с Логически изследвания на Хусерл: феноменология и реализъм без натурализъм

3. Дънс Скот, haecceitas и проблемът за историчността

4. Влиянието на Емил Ласк: онтологическата разлика и критиката на теоретичната нагласа.

5. Религиозна криза: отхвърляне на „системата на католицизма

6. Академична философия и философия на живота. Дилтай

7. Проектът за радикална феноменология на живота: да се философства чрез Хусерл срещу Хусерл

8. Откритието на младия Хайдегер

9. Самоотчуждение и пропадане: наченки на критика на проекта на Просвещението

10. Против сигурността: екзистенциалната „редукция“ на Хайдегер

11. Обратно към извора на религиозния опит: ранното християнство и историчността

12. Назад към Аристотел – този по-модерен от модерните философи

13. Присъствие и историчност: онтологическият обрат

14. Към нова визия за философията

15. Въпросът за основата на различните значения на битието: Кант и раждането на проекта „Битие и време“

16. Философстването като вдигане на ръка срещу Бога

Трета глава. Проектът Битие и време

 1. Публикацията на Битие и време

 2. Онтологическата разлика и многообразието от начини на битие: по пътя към по-изначално постигане на същността на философията и същността на човека

3. „Снемане“ на основните визии за философстването

4. Кант, Хусерл и основанията на онтологическата разлика

5. Битието – трансцендентална трансценденция

6. Фундаменталната онтология: път към битието на човека отвъд натурализма и ментализма

7. Преодоляването на субстанциално-онтологическите предпоставки на натурализма и ментализма. Революционни последици за критиката на различните видове репрезентационизъм

8. От разбирането на битието на Dasein към смисъла на битието изобщо и обратно: структура на движението на философското познание

9. Битие и метод: неадекватността на формалнологическите и диалектическите конструкции в сферата на онтологията и необходимостта на феноменологията

10. Трансцендентално-методическата структура на онтологическото познание

11. Фигурата на онтологичното начало

12. Битие и време: незавършеност и революционно влияние

Четвърта глава. Битие-в-света. Философската революция на ранния Хайдегер

1. Екзистенция, екзистенциали, екзистенциална аналитика

2. Битието в света като априорна структура на Dasein. Феноменът битие-в

3. Битието на първично срещаното в околния свят. Холисткият релационизъм на Хайдегер

4. Подръчност и свят. Световостта на света като условие за откритостта на всяко биващо в света

5. Концепцията за битието-в-света като революционен синтез на феноменология, философия на живота, херменевтика, трансцендентализъм и екзистенциализъм

6. Познанието като фундиран в битието-в-света модус на Dasein

7. Онтически реализъм и онтологически идеализъм

8. Ранният Хайдегер и прагматизма

9. Битието с Другите и въпросът за ролята на социалните практики за разкритостта на света

10. Трансцендентално и екзистенциално. Разположението като структурен момент на битието-в

11. Разбирането като екзистенциал. Разбиране, възможност, проект

12. Структурата на тълкуването. Разбиране и съзерцание

13. Предструктурата на разбирането. Херменевтичният кръг

14. Херменевтично ‘като’ и апофантично ‘като’

15. Схващането за езика в Битие и време

16. Същността на истината. Битие и истина

Пета глава. Ек-статичността на времето като основа на ек-зистенцията

 1. Грижата като битие на Dasein

2. Битие към смъртта и времевост

3. Крайността на изначалното време

4. Онтологическият смисъл на човешката крайност

5. Историчност на битието и историчност на познанието. „Диалектика“ на скритост и нескритост

6. Интенционалност, трансценденция, ек-зистенция и ек-статична времевост

7. Хайдегер за неуспеха на проекта „Битие и време“

Шеста глава. Онтологическата разлика: анализ

1. Онтологическата разлика: между битие и биващо или между онтично и онтологично?

2. Феноменна основа на различаването между онтично и онтологично. Реални и нереални предикати

3. Битие и език: имплицитни семантични предпоставки на онтологическата разлика

4. Битието ли прави биващото биващо? И какво означава ‘биващо’?

5. Онтологическата разлика и проблемът за същността

6. Следствия от неуспеха при разграничаването между онтично и онтологично за философията на Битие и време: фундаментална онтология без фундамент

7. Онтологическата разлика и имплицитната логика на трансцендентализиране на битието

8. Мета-онтологически категории?

9. Онтически реализъм и онтологически идеализъм: един дълбоко проблематичен синтез

10. Битие и определеност

11. Крайността на битието и забравата на небитието

12. Разликата между битие и небитие, онтологическата разлика и въпросът за смисъла на битието

13. Онтично и онтологично: природата на взаимовръзката им

14. Подопределеността на онтологичното от онтичното и проблемът за априорността на онтологичното

15. Взаимовръзката между онтично и онтологично при Dasein

Седма глава. От ‘съзнание’ към ‘време’: опитът на Хайдегер за преодоляване на онтическия идеализъм върху антинатуралистка основа

1. Природата на отношението между битие и време

2. Трудности пред интерпретацията на битието като време

3. Многообразието на битието, времето и неуспехът на проекта „Битие и време“

4. Природа на изначалното време. Темпоралният идеализъм като опит за едновременно преодоляване на онтическия идеализъм и натурализма

5. Тенденцията към хипостазиране на „извора“ на онтологическата разлика

Осма глава. Фундаментална онтология и епистемология

1. Снемане на философски легитимното съдържание на теорията на познанието в онтологията

2. Критиката на Хайдегер срещу епистемологически центрираното философстване. Илюзията за онтологическа безпредпоставъчност

3. От епистемологически към онтологически фундационализъм

4. Нетематизираната роля на сетивността за възможността за битие-в-света

5. Разбирането на Хайдегер за познание. Проблематичността на разграничението между докогнитивно и когнитивно откриване на биващото в света

Девета глава. Фундаментална онтология и метафизика

1. Проектът „Битие и време“ и проблемът за метафизиката

2. Мetaphysica generalis и metaphysica specialis

3. Онтологическата разлика като основание за преодоляване на трансцендентната метафизика

Десета глава. Повратът: от философия към мислене на битието

 1. Отказът от визията за философията като наука за битието

2. Dasein, време и битие: повратът

3. Битието като такова, битието на биващото и природата на отношението между тях

4. Битието като такова, екзистенцията и тяхната съпринадлежност в събитието

5. Непредметността на битието като такова: „диалектиката“ на разкриване и скриване в неговото същноствуване

Единайсета глава. Историята на битието и историята на западноевропейската култура

1. Историята на битието: отвъд необходимостта и случайността

2. Историята на битието и философията

3. Забравата на битието, научно-техническият прогрес и проектът за човека като господар на съществуващото

Дванайсета глава. Битие, прояснение и събитие

1. Битие, присъствие, присъстване

2. Битието като присъствие и въпросът за единството на (различните значения на) битието

3. Битие и прояснение

4. Прояснение и събитие

5. Битието като такова, събитието, прояснението, aletheia: различни названия на „самото нещо“. Основанието за тяхната употреба

6. Мисленето на битието и понятието за условие за възможност

„Събитийната“ интерпретация на битието и преодоляването на субстанциалната онтология

Тринайсета глава. Език, мислене, битие. „Краят“ на философията

 1. Историзъм и реализъм при късния Хайдегер

2. Мислене и битие, познание и съществуващо

3. Език и битие, език и съществуващо

4. „Краят“ на философията

Четиринайсета глава. Хайдегер и разделението между „аналитична“ и „континентална“ философия

1. Две визии за ролята на философията в културата

2. Смисълът на философията като не-наука

3. Катастрофите на XX век, ирационализмът и етосът на научно-техническия прогрес

4. Хайдегер и древният архетип на философа

Петнайсета глава. Мисленето на битието и метафизиката

 1. Още веднъж за крайността на битието: прояснение и отсъствие

2. Дуализмът на битие и биващо: постметафизически или по-скоро метафизически?

3. Битие, душа, Бог: метафизични импликации на постметафизичното мислене

4. Светлина, прояснение и скритост

5. „Философията е метафизика“

6. Метафизика и присъствие

7. Битието като такова и метафизиката

8. Метафизиката и понятието на Хайдегер за битие

Шестнайсета глава. Метафизика, физика, кибернетика

1. Разпадането на философията в самостоятелните науки

2. От метафизика към физика: Хайдегер и Хокинг

3. Философия и кибернетика

Седемнайсета глава. Хайдегер и философията на историята

1. Пътят на постфилософското мислене

2. Битие-избрани народи

3. Битие и човек, каузалност и свобода

4. Епохите в историята на битието: въпросът за емпиричното съдържание на концепцията

5. Историята на битието и структурата на традиционните метанаративи

Осемнайсета глава. Същността на техниката и въпросът за бъдещето на човека

1. Човекът и техниката

2. Механизирано земеделие и концентрационни лагери: „онти- чен“ и „онтологичен“ поглед

3. Техника и демокрация

4. „По своята същност техниката е нещо, което човекът не може да владее“

5. Въпросът за технизирането на отношенията между хората

6. Концентрационните лагери и въпросът за същността

7. Битие към надмогване на смъртта: Хайдегер и Курцвейл

8. Техника, катаклизми и тоталитаризъм

Деветнайсета глава. Хайдегер, нихилизмът и етиката

1. Преодоляването на нихилизма: към мислене отвъд науката, философията и традиционните религии

2. Онтологическото пространство на етическото

3. „Бъди същностен!“

4. Истината на битието и принципите на етиката

5. Възможности за опосредстване между онтологическо и етическо

6. От Angst към Gelassenheit

7. Въпросът за Другите. Философия и политика

Заключение

Хайдегер и философската традиция

Write a review