The Periphery: Modus of Functioning and Ways of Interpretation. Proceedings of a conference, Sofia University "St. Kliment Ohridski", 14—15 November 2023
Периферията: модуси на функциониране и начини на интерпретиране
Language: Bulgarian, English, Russian
Category: literature, proceedings

Table of contents

Уводни думи

ПЕРИФЕРИЯ НА ГЕОГРАФИЯТА И ЛИТЕРАТУРАТА

Михаил Неделчев. Как и кога литературното поле на НРБ излъчва истински големите поети от маргиналията на живота, а и кои остават в периферията като признати и непризнати „местни гении“ (Етюд за реалната динамика на литературния живот от късната социалистическа епоха с мемоарни елементи)

Хюсеин Мевсим. За един позабравен глас от периферията на географията и литературата: Борис Марзоханов (1896‒1955)

Татяна Ичевска. Присъдата „учителка в провинцията“ – социално-психологически и литературни ракурси

ВЛАСТ, АДАПТАЦИЯ, АЛТЕРНАТИВА: ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОДХОДИ

Елка Димитрова. Български писатели от периода 1944–1989: репресии и адаптации

Пламен Антов. Власт, глас и съ-гласие: случаят Константин Павлов

Огняна Георгиева-Тенева. Министерството на просвещението като агент на литературното маргинализиране (1944–1949)

Юлия Йорданова-Панчева. Литературата в книгата (Социална критика на литературната медия)

Маргарет Поппетрова. Творчество между властовия императив и (не)възможната адаптация

Росица Чернокожева. Психологически аспекти на адаптацията към лагерния живот на концлагеристите в България

ТЕХНОЛОГИЯ И ИДЕОЛОГИЯ. ПОГЛЕДИ, УСТРЕМЕНИ НАПРЕД И НАГОРЕ

Марчела Миронова. За съдбата на фантастичните романи от Георги Илиев – забравени или незапомнени

Александра Грозданова. Изкуственото същество и човекът в творческата реалност на Светослав Минков в паралел с Карел Чапек и Йохан Волфганг фон Гьоте (Съпоставителен анализ между „Човекът, който дойде от Америка“, „Р. У. Р.“ и „Фауст“)

Елина Алипиева. Космонавтът и неговите помощници ‒ функции и значения („Когато розите стават звезди“ от Серафим Северняк)

ПЕРИФЕРИЯ‒ЦЕНТЪР: ГЛОКАЛНИ И ТРАНСФОРМАТИВНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ПРОБЛЕМА

Мария Илчевска. Старият завет във фолклора (Кратък преглед на легендите за сътворението на човека) 

Биляна Борисова. Явлението „побългаряване“ – от културна необходимост до литературна екзотика 

Емил Димитров. Разгадката на тайната: Мисията на Пенчо Славейков и Мара Белчева в Рим 

Фотини Христакуди-Константиниду. Балкански паралели за понятията център и периферия в литературната мисъл от края на XIX и началото на XX в. 

Поли Муканова. Функциониране на периферното: „Дигитализация на приписки“ като учебна дисциплина (Теоретични и практически наблюдения) 

БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК: МОДУСИ НА ПЕРИФЕРНО СЪЩЕСТВУВАНЕ

Венцеслав Шолце. Лудостта на автономното. Разказът на Симеон Радев „Лудият цигулар“ и културата на българския модернизъм 

Юлияна Стоянова. Завист, ревност и братоубийство: каинова проблематика у трима български автори 

Йоан Василев. Стефан Руневски: периферният глас от фронта. Поглед към сборника „Барабанен огън“ 

Андрея Нанкова. Светът в „Слънцето угаснало“ между антиутопичността и спасението

Виктория Георгиева. Есеистиката на Александър Вутимски ‒ фрагментарният опит на човека от ХХ век 

БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК: УСЛОВИЯ И ИЗБОРИ

Самуил Радилов. Социалистическият реализъм и форматирането на романовия модел на „Илинден“ от Димитър Талев 

Филип Проданов. Сблъсъкът между фикционалния свят на Радичков и документалното начало на пътеписа („Неосветените дворове“) 

Екатерина Калева. Емблематичната криза на семейството по време на победилия социализъм. Повестта „Червеният автобус“ на Светомир Бабаков 

Александър Димитров. Рецептивни противоречия около романа „Калуня-каля“ на Георги Божинов 

ПЕРИФЕРИЯ НА ВТОРА СТЕПЕН: ДРАМАТУРГИЧНИЯТ РОД И НЯКОИ НЕГОВИ МАРГИНАЛНИ ТЕКСТОВЕ

Мариета Иванова-Гиргинова, Елизария Рускова. Българската драма в периферията на две идеологически и естетически системи. Наблюдения върху мировата драма „Съдний ден“ на Иван Грозев 

Пьотър Мищела. Успех или разочарование? Станислав Пшибишевски в българския театрален живот (1905‒1937) 

Виктория Викторова. Владимир Полянов като драматург: в естетическата и политическата периферия 

ЛИТЕРАТУРНИЯТ МАРГИНАЛЕН СУБЕКТ: ГЕРОЙ И ТВОРЕЦ

Элеонора Шестакова. «Кривые зеркала» маргинальности в романе Анатолия Мариенгофа «Циники»

Александра Антонова. Людмил Дринов: във и извън архива 

Йоанна Йорданова. Творецът – маргинал в социума и център в своя свят: „Балада за Георг Хених“ от Виктор Пасков 

Кристина Йорданова. Маргиналният герой в „Естествен роман“ на Георги Господинов 

МАРИНИСТИКА И МАРГИНАЛИИ. Мая Горчева. Морето в модерната българска литература ‒ екзотика или/и метафизично питане? 

Мартин Колев. За „Сухоземни разсъждения за една моряшка поезия“ на Владимир Василев 

Людмила Миндова. Морето, реката и островът в света на лагерната проза 

ЖЕНСКОСТТА МЕЖДУ ПЕРИФЕРИЯТА И КАНОН

Катя Станева. Конструиране на традиции: етикетирането „първа българска поетеса“ (Случаят „Рада Казалийска“) 

Преслава Пенева. В периферията на женствеността: Вещицата – на границата между женско и антиженско (Наблюдения върху образи от творби на Йордан Йовков, Димитър Талев и Васил Попов: „Жетварят“, „Преспанските камбани“, „Корените“)

Полина Пенкова. Периферната женственост в ранното творчество на Мария Станкова 

За авторите

Write a review